Непоискани съвети относно реставрацията на лули

[balkan boy]

Пусни анкета нови vs стари лули, с features and benefits да направим едно продуктово сравнение, да видим аджеба и статистиката какво ще покаже.

[pinhead]

Ма няма какво да се пуска - идеята на темата е съвсем друга. Мислех си, да споделяме разни тънкости и идеи за възстановяване на лулите. Чисто практически съвети един вид. Но това май няма да се получи...

[getzpipes]

Let's talk about Dunhills only 

[pinhead]

Ми говори бе, Гец...

[Вехтия]

Ай стига с тоз Дунхел.
Аз пък, кога посегна към купчината от куфра - все на "пимпернел" попадам. Явно ми е орисано.
)-00баче, май ще трябва да се обърна към Гец за помощ.Подозирам, че си осрах един мундщук....
Гец, имаш ли червен мат'рял за точки ве?

[getzpipes]

ще намерим, споко.

[balkan boy]

Чекай и аз да дам некой и друг непоискан съвет относно реставрацията на лули.

Това което не е споменал колегата Пин, е че задължително при покупка или acquisition на нова стара лула, задължителното нещо което трябва да го направим е да изкараме всичко гадно от предишния собственик.
Най-често лулата е усмърдена на чери амброзия, и това дава един неповторим отвратителен аромат дори и на най-добрите тутуни.
Първото задължително нещо което требе да направим, е да остържем нагара до дърво. Колегата Пин има друго разбиране, което също държи вода, а то е да не махаме целия кейк. В такъв случай ще са ни нужни повече от неколко обработки със сол и етанол.

Първата обработка е два пъти. Т.е. тураме сол, чист етилов спирт, три дена, махаме, наливаме сол и етанол пак, и пак три дена.
На тоя етап кейка е един такъв никъв. Или по-точно е станал мек почти на кал. Това е добро нещо, оставаме около седмица да изсъхне съвсем.
Тогава зимаме некой по-лош тутун, и пушим две три лули колкото да влезне във форма, след което пак повтаряме процедурата. пак сушим, и третираме с pipe sweatener който струва долар и 25 цента от смокингпипес.цом.
След това пак пушим пет или шест лули с некъв лош тутун, за да не си харчим хубавите тутуни по принцип.
след секо такова пушене, почистваме щстелно и оставаме лулата да диша.
Като сме изпушили печес лули, идва времето на третия treatement със сол и алкоголь.
Правиме го веднъж, и оставаме неколко седмици да подиша клетата лула. Ако сме остъргали кейка предварително, солно-етаноловите процедури се намаляват значително, но ако искаме да си стои просто да бъде неутрализиран, ще ни се наложи и тоя път да го правим. То всичко си зависи от степента на усмърдяване де, но след 3-тия път (като първите два пъти са двойни едно след друго) вече би трябвало да нема никакви проблеми. Най-тегавата смрад принципно излиза след 4-тия път.
Външно как се реставрира е друга тема, на която нема да обръщаме внимание, защото лулата преди всичко е инструмент за пушене, а не визуално привлекателен аксесоар.
Та като вече нема и следа от предишните гадости, първите неколко пушенета ще са с една странна нотка като че ли тутуна ни е безвкусен, но я нема горчивината. Това е добро начало. От там нататък всяко последващо пушене ще има все по-богат аромат, и разбира се с любимия тутун ще доставя невероятно удоволствие.
Като вече сме я оправили, след това я почистваме с шомполче (и клечка за уши ако е филтърна) след секо пушене, не гориме до дъното, не изтръскваме веднага, а оставяме полу-изгорелия тутун да обере целата влага която иначе би се впила в бриара. По никакъв начин не разтръскваме пепелта за да полепне по стените, а ги почистваме. Колкото е по-голем процента на пепел по кейка, толкова по-зле пуши една лула.
Тия филми със "старите байчета" е несъстоятелен, и ще обясниме по-нататък в поста защо.
След всеки 3 пушенета, почистваме щателно с алкохол, по възможност чист 96-98 процентов етанол. Докато не излезне съвсем чисто шомполче, и лулата не мирише на море дет се казва.
От вътре също с клечка за уши натопена в същия тоя спирт обираме първо гадостите, после натопяваме хубаво и с пръста увит в салфетка събираме етеричните алкалоиди от кейка. Пак повтаряме процедурата докато не излезе почти чиста салфетката. Може и с клечка за уши, но е по-трудоемко.
Оставаме лулата разглобена да се проветри около ден, след което я сглобяваме и оставаме поне два-три дена.  Солна процедура правим я веднъж годишно, я веднъж на две години.
Така поддържаната лула, ще изкарва перфектен дим години наред,  десетки години даже.  

Е сега, по повод първия пост в темата, ще земем отношение по нездравата фиксация на колегата Пин относно старостта.

Не мисля че ако нещо е правено преди да се родим, и че некви дърти байчета прават нещо, че това е правилното, и че видиш ли некви там разбират нещата, кои сме ние да противоречим.
Периода около който колегата Пин изгражда митовете и легендите, е периода на масово потребление на лули и тутуни. Т.е. всичко живо тогава е пафкало, и лулопушенето е било както сега цигарите.
Дъртите байчета по онова време са имали отношение към лулопушенето както ние имаме сега към цигарите. Нито са влагали много усилия, нито им е значило нещо. Това чувство на ексклузивност, принадлежност към някакъв духовен и интелектуален елит, дистинктивност, уникалност и какво ли не което го имат днешните пайпъри на времето го е немало.
Не мое колегата да ме убеди че некой който просто пуши лула ей така и не вкарва много емоция в това по-добре знае от некой който се идентифицира с лулопушенето, и доста голема част от времето и ресурсите харчи на това.
Аргумента "еди кви си дърти байчета едно време са правили еди кво си" е точно с обратен ефект.
Ако некой който пушенето нищо не му значи и не се замара да търси информация е правил нещо, и при липса на интернет много я е и немало, защо требе да означава че неговото е парадигма? Еми не е.

Дъртите нито са влагали усилия, нито са имали информация, нито са имали хубави лули, нито хубави тутуни, нито нищо.

Разцвета на пайп смокинга е точно сега, и то заради интернета най-много. Никога до сега не е имало толкоз хубави лули както сега, никога не е имало такива страхотни тутуни както сега, никога папърството не е било толкова издигано като модус вивенди и не му се е обръщало толкова внимание както сега.

Така че колегата Пин да не излиза с тоя аргумент, и да не сакрализира едва ли не некви пичове дето хал хабер са немали от нищо.

Те тва са моите съвети.

[pinhead]

Тоя "тритмент", първоначален и периодичен, ми звучи малко като да трепеш мишки с пушка за африкански лов, ма ти си знаеш най-добре... Колкото до дъртите байчета, дето правели само боклуци - тоя начин на мислене го виждам отново и отново, не само при лулите... Едно време са били тъпанари и нещастници, ся сме най-великите. Без коментар...

[balkan boy]

Тоя "тритмент", първоначален и периодичен, ми звучи малко като да трепеш мишки с пушка за африкански лов, ма ти си знаеш най-добре... Колкото до дъртите байчета, дето правели само боклуци - тоя начин на мислене го виждам отново и отново, не само при лулите... Едно време са били тъпанари и нещастници, ся сме най-великите. Без коментар...

Кое те кара да мислиш че едно време са разбирали повече? Некакси е романтично старата школа алабала едно време кви пайпъри имаше ехеее, тва сегашното пайпъри ли са бе? и тем подобни, но погледнато реално, сега има интернет, има хиляди форуми, достатъчно е да си активен в поне десетина от тех, и да ти е на разположение целия ноу-хау от години насам.
Като земем предвид нивото на химическата индустрия едно време, липсата на интернет, и разните смехотворни изпълнения на dr. Grabow и Kaywoodie дет опушвали с тютюнев дим бриара и тем подобни, можеш да си направиш изводите.
Науката напредва като стъпва на опита на предишните учени, допълва, отхвърля това което е било погрешно и постоянно напредва.
Така е и с гастрономията, така е и със занаятите и с всичко.

Не можеш да ме убедиш че едно време когато не са имали достъп до информаця са знаели повече. Да не говорим че едни и същи калпави практики са си ги пердашили като традиция а те са доказано с отрицателен ефект. На пример мазането с мед или сироп огнището. Това го е пишело в упътването като си купиш Дънхил. Всички до сега опитали тоя метод са на мнение че е или отрицателен, или няма никакъв ефект за съхранението на крехкия бриар по огнището.

Друго нещо е че сега лулите са в много по-малък брой от едно време. Т.е. малко или много се избират качествени парчета бриар за разлика от времето когато са ги "щанцовали" едва ли не.

Качеството на тютюните и добавките в тех сме ги коментирали... и  да не изброяваме, има хиляди причини в полза на моята теза.

Айде сега излез ти с разумна аргументация, без емоции, патетики и романтични филми, защо аджеба едно време дъртите са разбирали повечко.
Аргументирай се, и ако аргументите са ти рационални а не субективно-емоционални, ще ти призная едно евалла, и ще приема най-смирено твоята позиция. Само свирки не ме карай да ти праа.

[pinhead]

Глей ся, не казвам, че "едно време" са били най-добрите - сега някои хора (и фирми) правят превъзходни лули. Но подред на номерата:

Интернет - това, че има информация изобщо не означава, че тая информация задължително е вярна. Форумите за лули са бъкани с хора, нямащи си елементарна представа от физика примерно, които многословно градят некви странни теории относто дизайн, "инженеринг" и прочее. В това число включвам и майстори на лули. В момента битува мнението, че лулата задължително трябва да е разпробита на 4 мм и повече димен канал, сглобката между втулката на мудщука и огнището задължително трябва да е без процеп, па димния отвор задължително требва да е с еднаква площ през целия път... Е хубаво де, а как така толко стари (и нови) лули, дето според тях са тотално сбъркани, си пушат превъзходно и без проблеми? Как така нито една "правилно" направена лула не ме изненада с тотално ново и уникално усещане при пушене? Някои си пушат добре, други - не. Правил съм втулки на мои лули, за да обера процепа между втулката и дървото - ми след две пушенета ги махнах, щото лулата стана безвкусна и почна да събира див конденз в мундщука. Начи нещо куца в тая теория, замисли се. Но пък така направена лула се чисти по-лесно, тва си го признавам веднага.

Dr. Grabow и Kaywoodie са американски марки от нисък до среден клас - какво пишат по техните реклами не ме интересува.

Науката - правенето на лули не е високотехнологичен процес, няма ни мистика, ни езотерика тука. Има си техники, дето повечето не са променяни от 100 години. И преди и сега са се правели както прекрасни лули, така и пълни боклуци.

Мазане с мед - прави се веднъж и помага за по-бързо формиране на нагар в началото. Ако искаш мажеш, ако не искаш не мажеш. Има теории, че това е вредно - до сега един не се е оплакал, че така си е съсипал лулата, само локуми се разтягат. Ся, ако изсипеш в огнището една супена лъжица, верно може да се скофтят нещата и Алфред Дънхил да се окаже педераст...

Качеството на тютюните - нито ти, нито аз сме пушили тютюните произвеждани преди 60 години, та да знаеме точно какви са били. Повечето дърти пушачи твърдят, че старите смески сравнено с новите "римейки" са били по-читави. Ама пък Св. Григор блендва в днешно време...

Брайър - читавите фирми са си правели труда да намират качествен брайър, а ширпотребата е блъскала каквото и попадне. И преди е било така, и сега е така. Отделно, че това е естествено растящо дърво -  не се култивира, не се отглежда. Аз пък съм чел некви италианци, дето с добиване на брайър си изкарват хляба, че вече им се налага да добиват от по-недостъпни и диви места, щото старите горички вече са "опоскани"...

Никъде не твърдя, че "едно време" са разбирали повече. Просто е глупаво да си въобразяваме, че сме най-знаещите и можещите, па ония дъртаци са били прости и нищо не са разбирали, само щото са нямали интернет и Планета ейч ди... Един от големите сегашни майстори си беше признал, че повечето съвременни "инженеринги" по лулите ги прави за да задоволи очакванията на клиентите, а не щото са толкова нужни... Извода оставям на теб.

[Десислав Гечев]

На пример мазането с мед или сироп огнището. Това го е пишело в упътването като си купиш Дънхил. Всички до сега опитали тоя метод са на мнение че е или отрицателен, или няма никакъв ефект за съхранението на крехкия бриар по огнището.

Е тук вече не мога да не се обадя,понеже съм изпитвал обмазването със смес от кленов сироп и дървесна пепел или кейк от огнището и дори съм "изкърпвал" попрегорели лули многократно и се е получавало -и при мен ,и при хора,на които съм обработвал по този начин лулите.
За информацията и научно-техническия прогрес, безспорно-съгласен съм с Балкан бой,че съдействат при усъвършенстването за кратко време на дизайн и качество на лулите!

[balkan boy]

Колега, фи 4.2 мм е най-доброто. Не се е наложило просто ей така. Не казвам че 3 мм дори и по-малко нема да върши работа и да пуши перфектно, но с течение на времето и много опити се е доказал тоя тип енджиниъринг. Това фи е плод на опити, експериментирания, и так дале. Не е просто измислено ей така. Според мене (а и не само), върха на инжиниринга е Клаудио Кавики. От жабарските марки като енгинееринг той е номер едно. Всички му го признават. Като красота може да не е, но е превъзходен като юзабилити, ергономия, баланс и сиймлес флоу на дима. Е па той пробива на 4.2. Значи това е най-доброто.

Да не говорим за кондензаторите, едни метални свински пишчици които първото нещо след получаването на лулата е да се махнат. Едно време са били "маст хев", сега вече йок. Да те питам, ти пушил ли си с такъв кондензатор? Ако първото нещо което си направил е да го махнеш (което си правил със сигурност) тогава не знам как можеш да спиш спокойно знаейки че си изневерил традицията на "дъртите байчета".  Факт е че инжинеринга на лулата претърпява една еволюция, и тя не е ей така за спорта. 

А колкото до достъпността на бриара, от наблюденията ми в северна Гърция, има съвсем достатъчно бриар поне  до 2796 година.  Направи ми впечатление една огромна планина, осеяна само с бриар. Представих си една поголовна сеч и копане на корените, и горе долу изчислих че ако 10% от тоя бриар е над 80 годишен, ще са нужни поне пет хиляди човека и около година време за да го оберат. Така че опасност от дефицит на бриара нема, и нема и да има.

Тия жабари къде са се оплаквали, еми при тех точно по баира може да е кът, ама ако запали колата и се разходи къде има, със сигурност ще намери.

Колкото до качеството на тутуните, тука съм сигурен в това което го говора, понеже има доста дърти пичове които помнят онова време, има екземпляри от онова време, извода е ясен. Григорий ако е бил тогава, е щел да е "метрон пандон".  Това че те субективно реват по старите тутуни, това е защото едно време на слабото предлагане и калпавото качество един Три нънс или балкан собрание са изпъквали като върха. Същите тия сега са посредствени. Нали се докопахме до балкан собрание, нищо особенно. 80-годишни пичове къде са го пушили регулярно казват че и стария не е бил нещо много по-добро.

Така че, колкото и да не ти се иска, фактите са тия:
1. Едно време лулите са били масовка, а горните класове са изпъквали само с дизайн и с марка.
2. Тутуните са били посредствени по отношение на днешните, даже не се и класират. И да, Григорий е върха.
3. Химиите са били в огромни количества, но за тая сметка некачествени.
4. Инжинеринга е бил посредствен, (дай да си го признаеме)
5. Лулата е била масов продукт, и законите на днешния маркетинг са важели в целост
6. Имали са метални кондензатори

На днешно време пайп мейкърите никнат като гъби след дъжд, по един нов бленд излиза секи месец. Старите блендове се възстановяват и пайп индустрията е във възход.
Има информация за каквото искаш, можеш да експериментираш с каквото ти падне, некои неща са открити, други тепърва се установяват като правило (фи 4.2 на пример)
С течение на времето нещата ще се усъвършават и откъм лули и откъм тутуни. Нашите деца ще са далеч по-големи майстори от нас и ще владеят нещата ако са пайпери разбира се.

И накрая по отношение на "свети Алфред Дънхил":

Да, по онова време е бил върха, критерий за всичко, топ качество и като тутуни и като лули. Крема, черешката на тортата. Верно е.

На днешно време чича ти Алфред е със същото качество и на лулите и на тутуните. И...... е посредствен. Нищо особенно, пълна медиокритетщина. Което го продава, е отзвука от некогашната слава. Днес всека една лула зад която стои име, (пък що не и марка) е на нивото на Дънхила. На Гец и Жоро лулите превъзхождат тия на свети Алфред в пъти. Като тутуни пак е нищо особенно. Да, супер готини тутуни, но все пак нищо особенно което те кара да ахнеш, да се насереш в гащите, и да паднеш от стола и да ти заиграят звездички и запеят птички. Пензанса го може, на Григорий тутуните го могат, но на Алфред не.
С лулите е същата работа. И не защото им е паднало качеството, а защото общото качество се е покачило многократно. Лулите днес са символ на една субкултура която е ясно диференцирана. Хората внасят себе си в това хоби и държат на качеството. Едно време не  е било така.

Е я са кажи не съм ли прав деебамааму.

[pinhead]

Ми не, не си прав - прекалено опростяваш нещата и го караш с общия аршин... Натъкмяваш факти както на теб ти е угодно. Не може да сравняваш евтина, машинно произведена лула (с кондензатор) с висок клас ръчно произведена такава... Просто не става.
 
P.S. Абе, не те ли заболяха пръстите? 

[balkan boy]

Ми не, не си прав - прекалено опростяваш нещата и го караш с общия аршин... Натъкмяваш факти както на теб ти е угодно. Не може да сравняваш евтина, машинно произведена лула (с кондензатор) с висок клас ръчно произведена такава... Просто не става.
 
P.S. Абе, не те ли заболяха пръстите? 

Дънхилите да не са случайно висок клас ръчно произведени такива?

При масовото производство имаш икономически изгоден модел. Що годе добра лула, минава като качество и е ок.
Имаш и ултра висок клас, поизпипана лула, с много добър изглед (за времето си) и това е. Дънхил също са слагали алуминий в мундщука. Такава е била  модата.

Пръстите са си ок, язе пишем 80 думи в минута, писането не ми е от най-мъчните занимания. Колко са писали тия пръсти през живота си, бедна ти е фантастиката.

[pinhead]

Ако сравниш две ръчно изработени, първокласни лули - едната изработена преди 60 години от некой крив датчанин, другата изработена вчера от побъркан италианец, няма да откриеш разлики в конструкцията. Ти си решил, че Кавики е върха на сладоледа - ми добре, със здраве си ги пуши, дано още дълги години пича да прави лули. Ама недей отрича всичко останало, просто щото така си решил - това е субективно. Ма сега имало незнам си колко велики майстори, па вчера ги нямало - па убаво бе, живи и здрави да са. Ама да ми разправяш, че техните лули пушат уникално, просто щото са красиво изработени и на тебе ти харесват... Е нема как да ти повярвам. Или щото са направени преди седмица, а не преди 50 години. Тва е лула бе, тва не е компютър! Има много начини да се направи добре пушеща лула, не е само един. А и досега не съм чул някой от тия великани да използва AutoCAD за проектиране, да направи компютърна симулация на димният поток в лулата, или да седне и да изчисли степента на завихряне на дима вътре в лулата... Начи за кви пет лева, за къв "инженеринг" говориме изобщо? Некой си му хрумнала една теория и другите я подхващат като неква мантра...

P.S. Остави ги Дънхил, че вече им втръсна на хората.