Колега, мигар романтиката ти е малко като аргумент? Света не е ли станал достатъчно студен и отчужден и без намесата на акриловите сурогати? Ерзац-мундщук, ерзац-живот... Ти пак ще ревнеш, че вкарвам нерационални аргументи, ама замисли се малко преди това - ние какви сме, в крайна сметка: прости консуматори, или хора, стремящи се към красивото, към естетически издържаното съществуване? Не ти ли е достатъчно, че мнозинството пайп-крафтъри ползват точно ебонит. Ся сигурно пак ще почнеш да ми мрънкаш за некви жабарски трактористи, станали карвъри, ма Жабаристан не е света... Хубавият ебонит е качествен. Но е скъп. Иска си ръчен труд. Тия "факти", дето така ми ги сипеш, се отнасят най-вече за евтините ебонитови отливки. При евтините и непретенциозни лули акрила води по точки, така е! Но качественият ебонит (швабски ли беше там, не помна) си държи блясъка с години! Ти сега (неволно, не се и съмнявам!) плюеш по продукцията на Жоро и Геца, усещаш ли се? Аре, Геца и от акрил бичи мундщуци, ама тва наговото е по-скоро тест - дали ще се поддадеш на изкушението, а не е лично предпочитание... Колега, моля Ви, тея примери с автомобилите ги оставете на монтьорите. Тука обсъждаме едно висше изкуство и некви ламаринени еманации на меркантилизма нямат място тук!
Колега, прав сте, но само донекъде. Така поставени от вас нещата разбира се че държат вода, но нека да поразчоплим да видим в дълбина на проблема дали всичко е точно така.
Верно е че потребителското общество алиенира хората, които тая нагласа я пренасят и във взаимоотношенията си като цело. Когато некъв младеж питал дедо си, Дедо, вашето поколение не се развеждат, пък тия младите се развеждат, дедото казал: Виж са момчето ми, ние като нещо ни се развали не го изхвърляме, а сядаме и го поправяме. И когато отношенията ни се развалят, ние сядаме, намираме проблема, напъваме се и изправяме нещата. Верно е че заради "convenience" хората жертват много неща, и за да си олеснят нещата така да се каже те по-скоро ги отежняват. Дали е по-лесно да си пишеш в един тефтер забележки или да имаш органайзери и мейли и триста фейсбуци и това и онова, което ще те кара да си проверяваш смартфона постоянно за да си в час, то е ясно.
Верно е че нещата губят стойност когато се превърнат в comodity. Потребителското общество насърчава еднократните disposable неща, като им придава стойност, сложност, но ги обезценява.
Дали така стоят нещата с ебонита и акрила, не мисля че е така.
Първо защото няма много романтика в поддръжката им, (признай си че е просто пейн ин ди ес), второ че добавената стойност на ебонита е митична тъй като е въпрос на предпочитание и разнообразие.
Трето, и да приемем че някаква минимална поддръжка (да речем два пъти годишно леко полиране) и има некакъв чар, то има триста предиспозиции които требе да са изпълнени за това нещо да е реалност. А те са: Да си нацелил хубав ебонит, да е нова лулата, да не е отливка, да не е Петерсон, да не ти е захапката като на алигатор, да ти е поизпилила зъбките кака зъболекарка, и така нататък. Като цело има твърде много долнокачествен ебонит който сваля нивото на ебонита като цело.
Когато едно нещо от романтична здравословна практика се превръща в ад и кошмар запитал ли си се? Къде е границата когато една табиетлийска практика се превръща в непосилна, досадна и консумираща време и ресурси? Не говоря като човек адаптирал се към новото общество, защото и на мен ми е мерак да си поддържам лулите и да се суетя около тех. Но има една граница след която нещата стават досадни. Понекога човек има нужда просто да си се кефи на лулата.
Ебонита не издържа на това изпитание, защото не е кой-знае колко по-добър от акрила, нито като блесък, нито като мекота. А това е защото ако е качествен и твърд, на зъбите и като блесък е едно към едно с акрила. Ако е мек, и захапката е ох баня ох кеф, то задължително ще е от типа на Петерсоновите мущуци дето блесъка са го загубили още в магазина, а ще ти позеленее на втората седмица.
Имам такива лули, патил съм си и знам.
Акрила пък си има и той малко поддръжка, но достатъчно е незначима за никога да не ти се превърне в кошмар. Има си красота, има си блесък, не се различава много от качествения ебонит.
Достатъчно дълго е на пазара да си има традиционална стойност на каквато се позоваваш, достатъчно е консервативен за да мине "аксептанс тест-а", така че според мене има предимство бая пред ебонита.
Ако в края на 19-ти и началото на 20-ти век имаше полиметилов метаакрилат, никой немаше и да се замисли да го вкара в лулите. Ебонита също е бил некво нововъведение, но е избран пред бакелита и другите неща с некаква цел. Епа акрила е със същата цел, но е много по-добър в критериите които са го вкарали.
Рзийш ли ме или само си говорим празни приказки?
