Това е се едно герба на Залцбургското ловно дружество да има две ловни пушки на фона на дива коза. Разбира се, европейското чувство за естетика (или по-скоро липсата на такова) го позволява, но все пак, нека да има само един от елементите, (лулите примерно) другото да го изразиме чрез символика. Емблемата не е нужно да има наративен елемент, дори ни дексриптивен.
А-а-а-а!
Тука веке ке са коламе и ке са пуцаме - за европейското чувство за естетика. Онова, на Японците, си го знаем - устискан минимализъм. А и те си падат по неприкритите извращения - туй и децата вече го знаят.
Но то си е обяснимо - когиж си роден на шъпа земя, посред гьол, без ни най-малки ресурси, такова светоусещане се явява по естествен път.
И сравнението с пушката е неуместно - пушка може да се ползува и без налични добитъци - ей тъй, за украса на стена, или да земеш страх на комшията.
Докато лулата и листата на голямата билка са неразделно свързани. Освен това, само лули стоят някак си голо и студено - нужна им е топлината на слънчевите лъчи, събрана и кътана въ жилите на златния лист !
Отделно - слагам листата като символ на нещото, дето вирее ( или е виреело нявга ) по нашия, край, дало е името на някои специфични смеси, а и да подскажат, че не сме само потребители.
Аз туй мисля.
